На 11 април 1964 г. за първи път е осъществен презокеански полет на българската гражданска авиация по направление София-Лима.
През 1964 г. световното първенство по баскетбол за жени се провежда в Перу. Българският национален отбор се класира за финалите, но до там няма как да стигне. Правителството потърсило съдействие от Югославия за превоза на нашите спортисти. Западната ни съседка притежавала самолет, който можел да прелети до Америка, но молбата не била удовлетворена. Откази България получава и от Чехословакия и от Франция. Всъщност самата френска страна изпитвала затруднение и търсела начин да превози собствения си отбор.
Въпреки патовата ситуация и забранатана съветските авиоконструктори, българските летци Андрей Иванов, Павел Игнатов и Господин Господинов поемат добре премерен риск и осъществяват полета с модерния за времето си ИЛ-18. Екипажът е включвал още: Павел Игнатов – борден инженер, Серафим Колчев – борден радиотелеграфист, Тома Тодоров – щурман, Господин Господинов – щурман, Мария Иванова и Славка Григорова – стюардеси, Петър Петров – наземен инженер по двигатели.
Полетът с дължина 16 123 км. е по маршрута София – Париж – Дакар – Расифе – Асунсион – Лима. За него Андрей Иванов разказва следното:
„На борда бяха, освен българските баскетболистки Ваня Войнова, Дора Василева и другите, но и тимовете на Югославия, Чехословакия и Франция. През цялото време ни питаха кои са в самолета, тъй като мислеха, че са съветските баскетболистки, които взеха първо място там, но те пътуваха с американски самолет“През 2012 г. на тържествена церемония тримата летци са наградени лично от президента Росен Плевнелиев с орден „За граждански заслуги”.
Зад гърба си Андрей Иванов има 20 000 летателни часа, Господин Господинов – 16 000 летателни часа, а Павел Игнатов – 15 000 летателни часа.