Въпреки перспективите, които се чертаят пред безпилотната авиация, у нас темата, с малки изключения, е в застой, пише Digitalk. Проблемът е регулаторната несигурност, споделя Стефан Христозов от „Безпилотни системи България. От официалния портал на инициативата SESAR например се вижда, че страната ни е сред няколкото, за които не е докладвано развитие или планове за изпълнение на бъдещи проекти.
SESAR (Single European Sky Air Traffic Management Research and Development) е програма за модернизиране на управлението на въздушното движение в Европа. Предвижда се тя да се изпълнява под формата на публично-частно партньорство.
Вероятно за повечето незапознати дроновете са играчки за правене на видеа и снимки или пък военни машини, разработвани във вече значителен брой страни. Всъщност обаче най-големият потенциал на безпилотната авиация е при услугите, от които занапред се очаква да се възползват бизнеси от най различни сектори. Занапред според прогноза на SESAR от 2016 г. се очаква пазарът на дронове в Европа да достигне 10 млрд. евро през 2035 г., като по същото време стойността на свързаните с тях услуги ще представляват около половината от тази сума.
Регулаторният вакуум води до липса на инвестиции
„Доста потребители, като например фотографи и любители, знаейки за трудния за осъществяване контрол, си накупиха машини и си летят“, обяснява Христозов. „Ако един фермер обаче иска да започне да пръска или да си оглежда посевите, той трябва да направи по-сериозна инвестиция и на него проверката няма да му се размине.“
Вакуумът в сферата у нас задържа бизнеса, което, може да се каже, спира развитието на потенциалните доставчици на такива услуги. Според Христозов причината се крие в бездействието на местните органи, докато съответните регламенти вече са приети на територията на ЕС.
Тук вероятно е редно да се допълни, че занапред се предвижда използването на дронове да бъде разделено на три категории:
- Неограничена – за малки машини в зони с малък риск и с определени ограничения, където на практика всеки може да е оператор. Може да се каже, че тук попадат по-голямата част споменатите по-горе любители.
- Специфична – тук нещата ще минават през заявка в ГД ГВА (Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“). Очаква се това да е най-натоварената категория, в която попада например безпилотната селскостопанска авиация.
- Сертифицирана – тук се прилагат разпоредбите на пилотираната авиация. Тази категория включва безпилотни системи с най-голям риск, очаква се бъдещите доставчици на специализирани услуги с дронове да са предимно в нея.
Търсенето и интересът са факт
„Хората тук питат и се интересуват“, продължава Христозов. „В техните професионални групи си върви информация, ясно е какво правят колегите им по света. Дори обаче някой да си е взел машина и прави нещо с нея, предпочита да не го обявява.“
Със сигурност интересът на бизнеса не е просто любопитство, а следствие на реален опит в други страни. В интервю за Digitalk.bg през есента на 2021 г. проф. Димо Зафиров, член на Института за космически изследвания и технологии към Българската академия на науките (ИКИТ-БАН), сподели няколко примера в тази област.
По думите му в Япония в момента вече около 70% от агрохимическата обработка се извършва с дронове. Също така по закон 20% от кадастъра трябва да се обновява всяка година. Това може да бъде значително по евтино ако се извършва с помощта на безпилотни летателни апарати вместо от самолети.
Според Христозов със сигурност сред първите оператори на БЛС вероятно ще са куриерските компании. Разгръщането на такива системи ще им позволи да доставят голяма част от дребните пратки в рамките на същия час. По думите му такива доставки ще са и по-безопасни.
Превозът на хора с дронове не е фантастика
Въздушната градска мобилност е друга сфера, която се радва на интерес в цяла Европа. В тази връзка ще е интересно да се отбележи, че Пловдив е сред градовете подписали в края на 2020 г. манифеста UIC2. Според текста му градовете „виждат възможностите на услугите за градска въздушна мобилност, характеризиращи се с въздушен трафик на много ниска надморска височина с въздушни превозни средства с нулеви емисии (например дронове и въздушни таксита)“. Развитието на темата под тепетата, съдейки по тишината, явно е започнало и приключило с въпросния подпис.
С въпросния манифест подписалите искат признаване на ролята на градовете и регионите в многостепенното управление на U-Space. Този проект предвижда създаване на облачна система за управление на трафика от дронове – именно в тази посока работят от стартъпа „Безпилотни системи България“. Според Христозов основни нейни потребители се очаква да бъдат операторите на БЛС – от фермери през доставчици на пратки до бъдещите въздушни таксита. Реално обаче ползвателите на тази система ще бъдат стоящите зад доставчиците техни клиенти, като застрахователи, общини, структури по сигурността и т.н. Стратегията е поетапно развитие на способностите и комплексността на системата и набирането на клиенти.
„Подобни системи се разгръщат в САЩ и Европа“, посочва още той. „Google Wing прави по 400 полета всеки ден в Австралия, а 100 се правят над Хелзинки във Финландия. Техническите предизвикателства са много на брой, но са преодолими с поетапнатата работа по тях. Макар да няма много място за креативност, защото все пак говорим за авиационна система, тук става дума за пълна промяна в парадигмата на обслужване на полетите като се залага облачна услуга.“
Система за управление на трафика
Споменатата U-Space е система за управление на трафика от дронове. Това име е възприето в Европа, докато по в останалата част от света се използват имена като Unmanned Aircraft System Traffic Management (UTM) или Drone Traffic Management (DTM). От „Безпилотни системи България“ не крият амбицията си да станат доставчик на такава услуга.
Според Христозов бизнес моделът такъв оператор може да се оприличи на такъв на телекомуникационна компания. „Няма как да развием сами такава система и сме сключили договори с технологични доставчици.“
Една от темите при разговорите с ГВА е как да се раздели въздушното пространство. По думите на Христозов е редно летищата да са под управлението на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ (ДП РВД). „Над посеви и горски пространства обаче трафикът спокойно можем да го следим и ние.“
От „Безпилотни системи България“ са уверени, че и пространството над градовете може да се регулира по такъв начин. По думите му в споменатия Пловдив например са готови да проиграят сценарий за „въздушен коридор“ над р. Марица – например за транспорт на пратки, като медицински проби, ваксини и т.н. между болници в града.
„Това е нещо, което рано или късно ще е факт в нашите животи“, заключва Христозов. „Облекчението на процедурите за дрон полети, а и възможността всеки да наблюдава този трафик ще доведе до по-голяма приемственост в обществото към такива услуги. Веднъж демонстрирана тази система бързо ще бъде усвоена от корпоративни фермери и доставчици на пратки и трафика ще расте експоненциално.“