Голямата сребърна птица лети, крилете и проблясват от силното слънце! Едва отлепила се от пистата стремглаво се устремява нагоре, после прави лупинг и се спуска надолу! Пилота форсира двата двигателя, сребристата птица се издига нагоре, нагоре… Не спира! Изведнъж става много тихо… Не се чува никакъв звук, птицата елегантно обръща клюна си към земята и започва да пада… Все едно е мъртва… Момчето, което стои до мен гледа в захлас и възкликва: „това е знаменито, как е възможно“! Слънцето обгръща самолета, отблясъците в крилата, заслепяват момчето, но то не може да отлепи поглед от самолета… Възхищението му расте при всяка фигура, която пилота рисува, дори не усеща болката в силно извитият си врат… „Това е камбана“, прошепва момчето… Пилота контролира машината, не и дава мира, усмирява я, все едно укротява див мустанг… Небето е синьо, самолета се обръща с кабината към земята… После хоп и е отгоре, изстрелва се към планината, прави заход и слиза ниско, ниско… Леко се изправя, скоростта е почти нулева, прилича на Кобра, която скоро ще атакува… Как!? Момчето е смаяно… Прехласването му пълно… Това ще го запомня за цял живот, прошепва то!
След лудешкото небесно препускане, блестящата сребърна птица намира пистата… Рулира по нея и минава покрай момчето… То плахо помахва с ръка на пилота, а той му отвръща сърдечно!
– Ела, да отидем да поздравим генерала, казвам, а момчето със зачервени бузи от вълнение и от слънцето казва, как ще говориш с него, аз дори не смея да се приближа, той е велик! Да, но и голям човек, казвам аз! Голям пилот! Голям командир!
За спомен момчето се снима с летеца, а той го пита: е, ще те правим ли пилот? От възхищение, момчето е онемяло… Не може да пророни нито дума! Седи и просто се наслаждава на този прекрасен момент, който иска да съхрани завинаги в сърцето си!
Генералът се разсмива, а човек от страни пита детето, треперят ли ти ръцете? Тогава генералът се обръща и казва: за него не знам, но моите със сигурност!
Има мигове споделени с децата, които оставят траен отпечатък, променят посоката, дават стремежи и ги провокира да мечтаят…